СВОБОДНО ВРЕМЕ - Драгни Драгнев

Аз съм жена на стари години. Майка съм.Живея къде с добро, къде съ с зло на тоя свят. Отгледах няколко създания в душата си. Нищо не ме смути, не ми дотежа. Някои от създанията ми отдавна излетяха. Не ги чух, не ги видях  повече. Други се спуснаха в мъгливите пътища на живота. Търсят си късмета децата ми. Още не са го открили. А късметът се усмихва до всяка врата. Обикаля улиците. Свирука, мами с песента си. Или от някой прозорец се плези. От някой балкон се кълчи. Малък, голям – има го навсякъде късметът. Има го и на земята, и на небето…

Благодарна съм на моите създания. Казват ми „майко”, макар че рядко намират време. А и времето за нищо не им стигао. Експлоатират го или както по друг начин се нарича. Извличат печалба от широките му пазви. Или го пилеят на вятъра…Кой знае… Не ги виждам, не ги чувам напоследък…Тъжно е за една майка…

Ала по-тъжно е, че моето време изтънява. ЕАдва диша. Едва крета. Все повече се скъсява. Ден и нощ търси опора. Все по-често съжалява за едно, за друго. Дращи с нокти – дано се задържи за последния клон на живота по-здраво. Дай, Боже, по-дълго. Или поне още малко, докато изтече всичко…

Иначе друго не остава. Освен щом изритам зимата, да чакам лятото. Ще нацепя дърва и отново ще чакам. Додето затворя очи, додето ме прибере Господ. На децата много-много не се надявам. Няма свободно време…Ох…Ех…Ох…