МАЙКА - Йорданка Радева

Тя е майка, която реди със самотата си в мрака
спомени бледи, от които сърцето боли и кърви.

Тя е от тези, които тъгуват, през сълзи все чакат,
тя просто знае как да крие и мисли тежки в очи.

И мълчешком на пръсти брои стъпките есенни
дори когато сама е на лятото в апогея на дните.

Тя е в своята, най- топлата есен, с златни мечти,
в коси бялото скрила под воал пеперудни криле.

И сега... във вечерите самотно- тъжни... възсиви,
с телефон разговаря. За синове. С мисъл за тях.

Тя е майката, която до най- късно на дните си
чака да чуе на децата си топлия, звънкия смях.