СПОМЕНЪТ ЗА  МАМА - Стоян Михайлов

 На мама помня златните ръце –

във шепите света тя беше сбрала...

Гальовно милваше ме по лице –

пред мен бе сякаш радост заиграла!

 

На мама слушах песенния глас,

като че чисто паднал от небето...

Бе истинска симфония тогаз –

попиваше ми с думите в сърцето!

 

С какви очи ме мама озари –

то бяха ярки бисери-мъниста...

Що топлота и обич с тях дари –

та натежаха в сметката й чиста!

 

Духът на мама днес е само тук –

угасна й сърцето милостиво...

Кръжи над мен на ориста напук,

та с добрината й весден се сливам!