СВЕЩИЦА  ЗА  МАМА - Стоян Михайлов

                            Пръстта докосвам с трепетни ръце –

                                нали до тук е пътят ни последен...

                                  Пося завет ти в моето сърце –

                             прям, упорит, към правдина поведен!

                                     Очите си дори ми подари –

                                  съветите, напътствията мъдри...

                                   Желание не секна да твориш –

                                запомних те с пленяващите къдри!

                                   Ръцете ти целувах със любов –

                                 тъй ласкаво и топло с тях ме гали...

                                   Искрата твоя, в мен е буден зов

                                  любов за миг готова да разпали!

                                  Ти знам сега до късно във нощта,

                                    отминалия ден поредно съдиш...

                                   Запалих просълзен за теб свещта -

                                   все моя покровителка ще бъдеш!

 

                                     От нейде гръмотевица дочух –

                                  изтръпнах във молитвата поредна...

                                   С небесния ти отговор във слух –

                                   до пътя сетен, майко ненагледна!