Потребен кръговрат -  Детелина Стефанова

И ако някога родя се пак,

избирам си отново тебе, мамо!

Ще търся пулс, проблясващ лъч.

Ще търся обич преживяна.

 

Ще тръгна от Космичността,

от неизвестна никому планета,

понесла къс от Вечността,

извън законите на битието.

 

Пак ще съм чакано дете,

ти ще си пролетно зелена.

Ще бъда маргаритена сълза

в незаменимите очи, стаена.

 

Ти не тъгувай, мамо... Знам,

че краят е невинаги последен.

Че част сме от неспирен кръговрат -

градящ, рушащ, потребен!