с обич, от годината на осъзнаването - Теа Николова

майка ми идва като в сън,

без викове,

разперва ръце като жерав,

и между пръстите й

като пясък се стича

цялото време, което сме изгубили,

разсипва се по пода,

намира си място в процепита на паркета.

майка ми,

с отворено сърце,

и тихи ръце,

идва, за да ми каже

“костите ми са пълни с прошка.

вече не ти се сърдя.

и е време да се прибереш вкъщи.”

и аз пак съм детето, което може да обича

и ръката ми намира нейната,

и си прощаваме.

 

искам да се върна там,

където оставаме заедно,

ръка в ръка,

майка ми и лошата й дъщеря