НЕ Е ЛИ ПО-ДОБРЕ - Драгни Драгнев

Беше по време на абитуриентския бал…Деветдесет и осма, преди 24 май. Точно така, на двайсет и втори вечерта…Балът в Младежкия дом…Свири група „Сигнал”. Луди танци, луди глави, веселие, купон… По едно време, както танцуваме и се кълчим, виждам майка си. Промъква се между момичетата, залита като пияна, търси ме…”Къде е моята Евелина? – чувам я да говори, ама не говори, а плаче и вие, сякаш съм умряла. – Къде е дъщеря ми…Да й кажа, че я обичам…Обичам я…”  Спусна се към мен, а аз едва не си изкарах ума…Хванах ръцете й…Майчице, жива трагедия…Опръскана с кръв…Посинена…Лицето й…Очите X… Прегърна ме. Изцапа ми бялата рокля за двеста марки, дето става и за булчинска…

Изведох мама навън, заразпитвах я какво се е случило… „Той ме… Щеше да ме пречука като нищо…Той, той…” – заекваше тя и все плачеше… Разбрах, че баща ми дошъл да си търси някакъв костюм. Скарали се, понеже костюмът го няма, смазал я от бой и духнал на майната си… Правил, каквото правил, от ревност и простотия… Някакви тъпанари, уж били негови авери, казали му, че майка ми се мъкне с мъже, моля ти се… Не е вярно, лъжа е, сигурна съм… С никого и при никого не е ходила майка ми, макар че е млада и няма още четирсет… Пък и да ходи, нали е разведена с този гадняр, баща ми… Но тогава, по време на бала, беше пияна…Насвяткала се от болка и мъка. Взела и някакви наркотици, абе, докарала се до дъно, искала да изчезне, без много-много да мисли…”Слагам край на живота си, ако не си ти…Живея заради тебе – фъфлеше и преглъщаше сълзите си. – За нищо не ставам вече… Чувствам се унизена, смачкана, разнищена до кости… Парцал съм, нали виждаш, моето момиче…Не е ли по-добре да умра, а? Да се махна от тоя свят…”

Това е – всичко за майка ми. Не, не е всичко. Има още, но ще го премълча.