УКОР - Диана Цветкова

 ...Дето отидеш - там се забравяш! -

майка ми казваше с тъжно лице.

Къщната работа все изоставяш

само на моите - двечки - ръце!

Будиш се късно, деня си проспиваш.

Нощем - до съмнало!- книжки четеш...

Толкова хаос безгрижен - не бива!

Време е вече, момиче, да спреш.

Виж, погледни се! На колко години си... 

Вече си колкото мене жена...

Стига илюзии! Хващай юздите

на полетялата бясна шейна...

 

Вярно е, майчице...Щура съм, права си!

Твоят живот е чудесен урок:

дом и семейство за пример, за радости...

Питам се само - дали е живот?!