Киви за мама - Магдалена Трифонова

„- …ако идваш насам, купи ми киви. От онези, преоценените.

- Киви ли? Ти не обичаш…“

 

Това беше само част от разговора, но единствената, която си спомням и която премислям вече втори час. На масата до мен има три килограма от  плодовете, които мама ми поръча. Взех й най-пресните и сладки плодове, които успях да намеря. В гърлото ми се заседна горчива буца, която отприщи водопад от очите ми.

Родена съм в годините, в които някои плодове се ядяха само по празници. Но се случваше и тайно някой чичо да ни донесе „екзотични“ шоколади и плодове. Ние с брат ми веднага си ги поделяхме, като предвиждахме и по един-две бройки за бартер с другите деца. Мама никога не ядеше от тях. Сигурно сме й предлагали няколко пъти, преяли, сити, но тя ни казваше, че не обича.

Тогава не обичаше и първите череши, бялото пилешко месо, сладолед, торта и бонбони. „Не обичаше“, за да има за нас, децата. Преди не обичаше, а сега не може да си ги позволи.

Ако можех да проникна в мислите на моята млада, двайсет годишна майка и да й кажа, че любов ще е не като ни отстъпва всичко, а като го поделя с нас. Така ми се иска сега, но тогава съм била дете, като всички други с майка, като всички други – единствени и незаменими.

Благодаря, мамо.