МАМА СЛИЗА С ПРОЛЕТТА - Илиана Илиева

Снеговете се разпридат
и вода от склона блика,
мама по баира иде
със синчец и със иглика.
 
Сякаш зърнах я – момиче
сред овалната поляна,
тънко, лекичко подтичва –
в локвиците олюляна.
 
Гледам си я – и не бързам
да се доближа до нея –
нека този миг замръзне,
в него искам да се рея.
 
Този миг е първа пролет,
като среща между двама –
две момичета във полет,
и по-малкото е мама!