МАЙКА МИ И АЗ - Драгни Драгнев

-       Ама че сърдит вятър! Ама че лош вятър! – шепне мама Яна и завива Росето. – Хайде, спи, спи…

На Росето обаче още не му се спи. Затваря очички, полежи така и пак полекичка ги отваря. А вятърът звъни ли, звъни на прозореца. Как да заспиш!?

-       Мамо – обажда се Росето, - защо е такъв сърдит вятърът?

-       Защото няма кой да му дръпне ушите – отвръща мама Яна и пак продължава: - Спи, спи…

Уф! Може ли да се спи в такова време?! Вятърът обикаля край къщата, търси някоя дупчица да се промъкне в стаята и да се мушне в леглото при Росето. Сърдит вятър! Лош вятър! Сигурно го е яд, че не може в тъмното да намери вратата и да влезе при нея…

-       Мамо! – повдига клепачи Росето. – Защо не отвориш вратата?

-       И таз хубава! – сопва се жената. – Нощем вратата се заключва.

Росето затваря очички и чува как вятърът вън фучи. Иска му се да влезе. Но как?

-       Мамо – досеща се Росето. – Сигурно вятърът иска да ми разкаже някоя приказка вместо теб…

-       Ииий! – сърди се мама Яна. – Няма ли да заспиш най-подир?

-       Ама не мога да заспя без приказка, бе мамо!

Мама Яна сяда до леглото и започва:

-       Имало едно време един вятър…

-       Сърдит и лош ли, мамо?

-       Да, сърдит и лош…

-       Като този ли?

-       Като този… И много по-сърдит и по-лош – продължава мама Яна. – Където минел, все пакости правел…Раздухвал сметта на двора…Превивал младите дръвчета…Обръщал керемидите по покрива и все бил за нещо сърдит, все бил такъв лош…Особено пък нощем, когато вратите на къщите били затворени и не можел да влезе…

-       Ама защо, бе мамо!? – прозява се Росето. – Защо нощем…

-       Защото не оставял добрите деца да заспят.

-       Ами-и-ии… - прозява се пак Росето. – Ще му дръпнеш ли ушите?

-       Ей сега ще ида да му ги дръпна, а ти спи, спи…

Мама Яна отива до прозореца и поглежда навън. Вятърът обикаля насам-натам и – звън! – чукне стъклото. Вдигне се нагоре, спусне се надолу и пак – звън! – чукне стъклото.

А в това време Росето затваря очички и се унася в сладък сън.

Вятърът се лута още миг-два около къщата и отлита накъдето крилете му го отнесат.

     Ако искате да знаете, мама Яна беше моята майка, а Росето – това бях аз.