АЗ ВИДЯХ СТАРОСТТА -  Петър Ванчев

АЗ ВИДЯХ СТАРОСТТА

в инвалидна количка

с изкривено лице,

с изкривени ръце –

сам-самичка!

С поглед забит неизвестно къде,

с дух упорит на невръстно дете!

Със треперещи пръсти

тя ми стисна ръката.

Аз наум се прекръстих

и ми щръкна косата,

че поиска тогава

старостта да ме вземе.

Ала аз я отрязах:

-          За теб нямам време!

 

Аз не ща старостта

в инвалидна количка

с изкривено лице,

с изкривени ръце –

сам-самичка!

Със треперещи пръсти

да ви стискам ръката, 

а на хора най-близки

да не помня лицата.