БЯЛА ПРЪСТ - Петър Ванчев

Под тази бяла, бяла пръст

са белите коси на мама.

И аз смалявам своя ръст

пред  пирамидата измамна.

Пръстта полека ще се сляга

след дъжд и вятър, в студ и сняг.

Но как от нея да избягам?

Не зная как, не зная как!

Дори във Арктика да ида

или в Сибирската тайга

пак тази бяла пръст ще видя,

потънала в безкрайната мъгла.

А мама  ще ме чака в къщи

с очи в прозореца към пътя.

И аз при нея ще се връщам,

светът, когато  е размътен.

И само нейната  ръка

ще охлади челото ми горещо.

Къде си , мамо, ти сега?

Как искам да ти кажа нещо

за тази бяла, толкоз бяла пръст,

с която самотата си  разделям.

Мълчи пред мене маминият кръст

след Черната Задушница в неделя!