МОЛБА КЪМ ГОСПОД - Петър Ванчев

  В памет на Милка Ванчева – майка ми,

  най-големият алтруист на този свят  .                                                              

 

Тежко ми е, тежко на душата –                                               

камък на сърцето ми тежи!                                                

Де е майчицата ми – добрата,                                         

моля ти се, Господи, кажи!                                               

Тя към Тебе тръгна и към Рая,                                           

но достигна ли до твоя Рай                                                 

или е на гробището в края                                                        

и за Рая само си мечтай?                                                    

                                                                                                    

Цял живот тя бе котле на огън.                                         

(Огънят - баща ни  бе!)                                                   

Ала казваше:                                                                               

                           “ Със него  мога                                             

жива да съм  под това небе!                                              

Хляб да стана и вода за всички,                                          

а за мене – нищичко не ща!“                                              

 

И така раздаде тя самичка                                                                                 

на душата си последната троха.

 

Аз затуй те питам, Боже –

да не я забравиш ти накрая?

И те много, много моля –

да не чака повече пред Рая!