Посрещане - Петя Христова  

Свърши седмицата и отново е на ред да се прибера в моята родна

къща.Чака ме дълго пътуване със смяна на два автобуса.Времето е

зимно,студено и е натрупало много бял,пухкав сняг.Аз тръгвам към

автогарата пеша,с пълния,тежък куфар в ръка.Сменям го от ръка в ръка,за

да мога аз до автобуса да се добера.Пък не са и останали стотинки за

градския транспорт.Той е препълнен с много хора и няма даже изобщо

свободено  пространство-хора седящи,правостоящи,куфари малки,големи

отгоре в мрежичките наредени и отдоло в пътечката между

правостоящите пътници нахвърлени.Добрах се благополучно до моето

място,което е с предварителен билет закупено.Пътуването е дълго и

трудно в снега,но все пак успях до нашия Свиленград да се добера.Там

трябваше да се чака в деня до вечерта,за да може със селския автобус да

се прибера.По време на престоя сега много от учениците тръгнаха към

‘’Дискотеката’’ ,към сладкарница’’Малина’’или към павилиончето до

‘’Големия магазин’’,но не всеки можеше да си позвали това.Аз си чаках

кротко в автогарата и с нетърпение очаквах да дойде часа да хвана

автобуса,за да мога да се прибера.Времето изтече и превоза пристигна и

тръгнахме към моето скъпо село.Измина времето за пътуване и се появи

табелата Студена.Моето родно село е вече дошло и аз съм щастлива,че в

него се прибирам аз след съвестно учене в областния град. Моятя мила

майка с трепет ме очаква да се прибера отново аз у дома.Още  на пътната

врата ме посреща с две мили целувки на двете бузи,а те са както винаги са

изпълнени със силна майчина обич. През изминалите дълги дни,тя

безмълвно ги брои, чака в безсънните си дълги нощи до зори. Като си

мисли тя сега кога и как аз ще се пътувам в снега и винаги се надява  

безпроблемно да се прибера.Татко почти винаги беше на работа,защото

животните не знаят кога е събота и кога е неделя.Той беше овчар в нашето

китно село и е толкова всеотдаен и изпълнителен.Майка лятото се

занимаваше с тютюна,а зимата в къщи тъче, шие,плете,правеше вкусни

гостби и какви ли не щеш сладки неща.След като се прибера,тя ме

обгрижваше у дома.Печката гореща е напълнила тя,за да може да ми

изпере и изсуши бързо тя необходимите за седмицата неща.А на масата

малка ,със селски привкус е приготвила с голяма лекота на детето си най-

желаните от него  неща. Манджата в тавата е още топла е тя и е сложена

на трапезата вече тя.Още от  вратата ме кани на масата тя и с огромна

майчина обич е сътворена гостбата. Колко е приятно за мене сега да вкуся

от майчината храна сега и да усетя с каква майчина любов е приготвена

тази нейна вкусна храна,когато я вкусиш усещаш топлината на майчиното

сърце,изпълнило и храната със свойта искренна и неподправена

любов.Чрез нея усещаш нейния скъп,майчин вкус  специално изсипан и

приготвенна вкус с най-прекрасната нейна подправка’’Обич’’.Това е нещо

силно и неуписуемо.Макар, че не знаеше кога с точност ще се върна,аз

знаех че тя винаги ще е там на нашата пътната врата и че майчиното сърце 

знаеше това и затова беше там сега.Тогава нямаше даже още домашни

телефони във всяка къща,но тя винаги предчувстваше и интуицията никого

не я е излъгала,защото тя беше толкова отдадена на семейството си,че за

нея нямаше друго освен нас ние бяхме на първо място за нея.Тя нямаше

собствен живот,а живееще нашия гледаше ние да сме добре и се стараеше

да ни помага доколкото мажеше.Сега когато пиша тези скъпи за мен

редове от очите ми се стичат моите горещи сълзи изпълнени с носталгия за

отминалите щастливи дни и по вече остарелите и останали непокътнати

мои любими спомени.Тогава ми изглеждаха не по този начин както

сега,защото в дните когато майка винаги ме изпращаше на автобуса за

града искаше да ме целуне по бузата  тя,но аз не винаги бях съгласна с

това и понякога и се сопвах за това.Но тя никога не ми се сърдеше за това

и винаги ме гледаше с любов тя.Тя е тя моята мила,непренудена,скъпа и

изпълнена с тази нейна безкрайна доброта.Това е най-искрената жена и

майка на света.Изминаха много години оттогава и сега когато съм вече на

нейното място аз и посрещам моятя вече пораснала дъщеря,и винаги си

спомням аз сега как моята прекрасна майчица ме посрещаше винаги

първа тя с прегръдка и с целувки на пътната врата.Моята мечтата е сега да

обичам винаги толкова силно  щерка си така както мама ме обичаше

безрезервно тя.  Всички майки на света трябва така винаги да са като нея

отдадени на своето семейство,ако изобщо е за всяка възможно това.