МАЙЧИЦЕ - Драгни Драгнев

Всичко на тоя свят, майчице, имаше в тебе…

Бучици пръст се изпречват в очите на зрънце.

Дъжд и сняг върху нежното рамо на нивите.

Пътища носят небето в ръцете си здрави.

В разцъфтяло дърво слиза пяна до корени.

Ветрове над простора пепелта ни разхвърлят.

Птици – в любовна игра премалели и диви.

Стъпки отключват и стъпки залостват вратата.

Песен люлее и търси вселената в душата…

 

Пътник съм, майчице мила, вървя по небето.

Дърпат ме бездни наоколо, облаци кривокраки

на раменете ми сядат… Настървени ме спират

думи и мълнии... Кучета дебнат и вият - и лаят.

Чувам на спомена камъкът да фучи и да пада.

Радостта ми, от мъка прогонена, рони сърцето…

И все между рая и ада на дните и дългите нощи

времето бърза, оре и браздата му рана оставя.

И все по-надолу, към тебе – додето си мисля,

че върха на небето изкачвам и вече съм близо…

Умолявам за две шепи пръст, когато угасна.

С всичко от твоя свят, майчице, лягам до тебе…