Далеч е, мамо… - Йорданка Радева

Янтра е далече, мамо…
Остана спомен за реката,
която плаче привечер,
събрала в леглото си
снага разлята.
Далеч е, мамо, тъй далеч е
оня дом, където теб и тате
детството ми мина
със липата най- отпред,
до портичката , мамо,
гдето татко я отсече,
преди от нас да си замине.
Остана бегъл спомен, мамо,
градината ни китна
с череша по средата.
И асмите с натежала гръд,
под които вечер всички
се събирахме сговорни,
а играеха на воля
до късно под звездите
щастливи там децата.

Далеч е, мамо, всичко,
и останаха ни там душите.
И болката ни по дома ни,
по който си изплакахме очите,
и на север все го търсят,
посоката за там си дирят,
ала далеч сме , мамо, с тебе
от него дом сме тъй далече…
сякаш че и не години,
а е век изминал…
И Янтрата с водите си
душите ни повлече.

И нямам татко, мамо…
години след липата
и той от нас си тръгна,
от света ни си отиде,
в скръб и болка ни облече.
Далеч е всичко, мамо,
тъй далече е светът ни,
който толкоз много
от миналото си обичам.