ПОЗЛАТА - Магдалена Манчева

За миг в залеза - слънцето

от къде ли си провря лъчите -

блесна в стъклата отсреща.

Двеста прожектора лумнаха,

отразени като гирлянди,

окичени по етажите.

Прозорецът на майка ми

също просветна

с парче от това разпиляно злато.

 

Миг след това,

само там,

в блока отсреща,

всичко стана еднакво -

прозорците,

блока, уцелен между другите сгради,

угаснаха пламъчетата.

Миг след това

хората щяха да светнат лампите.

Прозорецът на майка ми тъмен е,

но свети в позлата в сърцето ми.