Памет - Галина Иванова

Имам памет за мама като памет за лято,

спомен син за курорт и един ресторант.

Диша "Старият дъб" и разказва по дати

кой и как носи табли с неземен талант.

Мойта майка върви - Василиса Прекрасна.

Аз - почти запетайка, я рисувам с молив.

На руснак и на немец трябва най да е ясно,

че духът на жената е от здравец по-жив.

Мама див слънчоглед е. И е семе от круша.

И е ангелска песен - фолклор до зори.

Чужденците поплакват, додето я слушат,

нещо наше навярно трепва в тях и гори.

Аз набождам картофче и вещо запомням

как й казват: - Мария, догодина - пак тук.

Ставам космос почти. И водица от стомна.

Как така те четат ми мечтата без звук?

Но не би било никак възможно без мама

това влюбване тяхно в земите ни, знам.

Сервитьорствам наум. Днес съм притча и рамо.

Мама - крехка старица е с дух като храм.