СПОМЕН - Добромира Тюркеджиева

Само в сънищата ми ще се явяваш, мамо -

като сянка на отминали години,

като спомен от едно щастливо минало,

като призрак, мамо, като призрак само.

 

Мислиш ли, че мога да забравя

как си ме люляла на колене?

Как си бдяла, сведена над мене?

Всичко помня. Но какво да правя?

 

Теб те няма, мамо. Теб те няма.

Има само пепел от годините.

Има само пепел - всичко мина,

но скръбта е все така голяма.

 

Пак е лято. Пак цъфтят липите, 

ала мама няма да ги види...

Може би в отвъден свят невидим

бродят на умрелите душите.

 

Само в сънищата ми ще се явяваш, мамо -

като сянка на отминали години,

като полъх от едно щастливо минало,

като спомен, мамо, като спомен само.