На мама - Ваня Костадинова

Ти живот си ми дала,

песни си ми пяла,

на ръце си ме люляла.

Още от мъничка

хванала си ме за ръчичка.

Над леглото ми си бдяла,

колко нощи не си спала.

Колко съм ревала,

колко капризи съм предала.

Колко сълзи си проляла и

обиди изживяла.

Колко грешки си простила,

колко удари нескрила.

Как си ме учела да чета и

да бъда добра

(вафличката на две да деля).

Как бързо времето прелетя и

не можахме да изживеем толкова неща.

Сега си ти на далече и

много ми липсваш вече.

Всеки ден на скайп те чувам и

през екрана ти се любувам.

Но различно е това усещане за топлина.

Няма ги прегръдките реални,

само иконки виртуални.

Болката потискам,

а да се смея искам.

Сърцето майчино кърви,

а лепенките свършиха уви.

Но времето лети и

пак август ще си дойдеш ти.

Кратка радост, много дъжд,

това е животът,

а ти мамо се дръж !

/посветено на една жена,

на която никога няма да мога да се отблагодаря, мама се нарича и мен много обича !/