ПИСМО - Марина Димитрова

  Ноември беше необичайно студен.Лед скова лози,рози,дървета.Декември се източи мъглив и влажен.И сякаш,за да компенсира,януари открадна априлските топли и ясни дни.И днес,на Йордановден,слънцето грееше като на Великден.

   Баба Янка седи на стола ,подпряла патерици о масата и пише писмо на дъщеря си.С тях тя се сдоби скоро.През ноември се подхлъзна на леда,счупи си таза и крака.Повече от месец изкара в болница,но май нямаше  да се оправи.Счупеното уж зарасна,но все я боли.

   Дъщеря й Сийка живее в София.Красива,весела,безгрижна.Баба Янка все чака писмо от нея,но то така и не идва. „А пък телефона на Сийчето,сигурно е повреден.”, мисли си  тя.Затова  отново й пише:

     Мила Сийче,скъпо мое момиче,

Много се притесних като разбрах,че Мара,съседката ми,ти е казала за моетопремеждие.  От добро сърце го е направила,но знам колко много си се разтревожила.Не беше нужно,операцията мина добре.Сега съм с патерици,но се надявам да ги сменя с бастун.Стигат ти твоите притеснения – сама,без работа,а и за мен да мислиш.Докато бях в болницата пенсията ми  вземаше леля ти Мара,та я спестих и ти я пратих,но колко са те.Дано си получила парите,все ще ти помогнат малко.

Сийче,знаеш ли къде съм докато ти пиша?На долната тераса,остъклената,а тя е пълна  с  хризантеми,от онея,едрите.Бели и жълти,розови,бледолилави.Гледам навън- уж е януари,а е толкова слънчево и топло.В градината се е бялнало от кокичета.Да се чудиш- през зимата са си дали среща есента и пролетта.Става ти леко на душата.А,и, Мъра се окоти пак- с четири котета.Какво да ги правя,сърце не ми дава да ги изхвърля,ще ги гледам.Знаеш ли какви са пухкави,игриви.

Мисля за теб всяка нощ  Сийче,как си,как се справяш там сама?Защо не си дойдеш при мен на село като едно време – пак двенките.Все ще преживеем с пенсията ми и градината.Пък и кокошчици имам.Може и място за работа да се открие.Ти си умна,образована.А и късмета ти може да излезе и да се задомиш.

   Не ми се сърди,че така ти пиша.То е защото много те обичам,нали си ми едничка.

 

                                                               Много,много те целува и чака за отговор

                                                                                   майка ти

 

Сийчето и възрастен,елегантен мъж пият „Скоч”с бадеми в закътано сепаре на луксозен бар.Тя отваря чантичката си и бял,неразпечатан плик пада на пода.Кавалерът се навежда, взема го и й го подава.

-          От майка ми е.- и тя понечва да го сложи отново в чантичката си.

-          Няма ли да го прочетеш?

Сийчето го отваря,прочита го и възкликва през смях:

-          Майка ми е полудяла!Кани ме да се върна на село…Аз,…на село!?Как ме виждаш с мотиката.!?