СЪНИ - Марина Димитрова

Емо влезе в апартамента и с надежда погледна към  стаята на майка си.Не очакваше да  свети,но….   все пак.Може пък да е още тук,да чисти,да готви,или пере.От нея можеше да се очаква всичко.Тя ту се появяваше,ту изчезваше.Все бързаше,бързаше да свърши всичко и да дотича при онзи идиот,онзи високообразован робот- нейния любовник. За някакъв разговор с майка му и дума не можеше да става,а когато оставаше,то беше ,за да му виси над главата и го ръчка  да  учи уроците си за следващия ден в училище.Тя неистово искаше сина й да завърши поне едно висше образование и наистина полагаше страшни усилия за това.Използваше всички средства,не се спираше пред нищо- връзки,черпене,  услуги,а понякога и пари.Да,тя се грижеше за всичко,но не и за душата му.Не го питаше как заспива сам ,как сам сяда на масата,как сам пали вечер лампите в пустия , чист  апартамент.Той жадуваше за една,една единствена топла дума,но получаваше нареждания,най-вече по телефона, – какво да яде,какво да облече и  да учи,да учи и пак да учи.Баща си отдавна беше отписал.От него Емо не получи грижа и обич, той не се интересуваше от сина си,не го търсеше, дори и по телефона,не идваше.Все едно беше умрял.Живееше някъде с някаква жена и това беше всичко,което Емо знаеше за него.

Самотата   го смазваше и ужасяваше. Накрая реши да си вземе котка,да запълни поне малко празнотата,да има някой да го чака ,да има кого да гали и на кого да изплаче пронизващата болка.Котката беше от породата „улична превъзходна”,но и тя като него жадуваше за ласки,топлина и грижа.Кръсти я Съни – да огрее и стопли премръзналата му душа.Изкъпа я и тя се настани трайно в леглото му.С нея заспиваше и пак с нея се будеше.Всеки ден тя го чакаше на прозореца да се върне и щастливо се търкаше в краката му,мъркаше и доволна изяждаше вкусотиите с,които той я гощаваше.Майка му се възмути от „поредната му лудост”.

- Защо ти е това улично животно в къщи,тя сигурно носи куп болести и паразити,мърси и цапа!А и изисква много грижи и време,а ти,нали знаеш,че тази година е решаваща, да вземеш висока диплома и да влезеш в Юридическия,знаеш,нали? Моля те разкарай котката от тук и се съсредоточи в ученето.

Това продължи дълго,накрая Емо се предаде и занесе Съни при един съученик,който живееше в къща.Тя уплашена се скри зад купчина дърва,измяука жално и въпросително и с укор  го погледна.Той й обеща ,че всеки ден ще идва да я храни и погали.Като се скри зад ъгъла,тайно изтри  сълзата,която пълзеше по бузата му.С това майка му уби окончателно  всичко човешко и чисто у него.

В самотните си нощи,той се закле,че ще си отмъсти.Закле се твърдо и неотстъпно,закле се за цял живот,че ще създаде за майка си същия ад,в който живее сега . Баща му  му беше толкова безразличен,че не заслужаваше дори и омраза.”Не мразим мъртвите,  нали” -  казваше си Емо.

След около10 години, Емо, вече преуспяващ млад адвокат,циничен,елегантен,нахален и пробивен,все така таеше презрение към баща си и  омраза към майка си.Той така и не се ожени.Смяташе всички жени за курви и ги третираше като такива.Реши,че вече е достатъчно силен и обръгнал и пристъпи към дадените пред себе си обещания в онези самотни,студени и ужасяващи нощи. Баща му не го интересуваше,сега обаче беше ред майка му да си плати,да си плати с лихвите и горчиво да плаче,да се моли и страда,като него,в самотните му младежки години.Зад бронята си,направена от мъката  и самотата,той  беше защитен от всяко чувство на  състрадание,обич и жал.Изгради си стройна система за отмъщение.  Първо  лиши майка си от собствеността  върху недвижимите  й имоти,за които тя беше се трудила с нокти и зъби.С познанията си на юрист ,той ловко я подхлъзна с лекота.Тя наивно му се довери и той получи имотите й.След това купи една къща  в далечно село и  я изпрати там заедно с глупака,с който живееше сега.Беше  зарязала високоинтелигентния     робот и се беше хванала с един  безобиден пияница.Емо просто нае лекотоварна кола,плати на шофьора да натовари багажа й и я натири .С огромно задоволство видя мъката и сълзите в очите й,когато тя се прости с жилището си.Той я познаваше,знаеше колко е горда и беше сигурен,че няма да хленчи и се оплаква пред никого.Вината и угризенията,които  тя изпитваше за осакатения емоционален живот на сина си я караха да отстъпва и прощава .  Лишена от доходи, захвърлена в дивото село,тя потъна в блатото на безличието.За утеха синът й подари куче,което тя искрено обикна.При едно гостуване в селото Емо плати на  едно циганче,даде му отрова и му поръча да я подхвърли  на кучето. Когато тя разплакана му съобщи печалната вест,сладостта на отмъщението заля Емо като елей.

След това се зае да продължи плана си с тактиката на Цезар – разделяй и владей.С лъжи,сплетни и клюки успя да влоши отношенията между майка си и родителите  и брат й.Настрои ги един срещу друг.Той умело използваше слабостите на хората,  превръщаше  ги в свое мощно оръжие.Накрая с умели ходове,/но напълно законно/, успя да лиши майка си,а също и доскорошния си съюзник - вуйчо си от наследство,което Емо прибави към имотите си, след смъртта на родителите им,които си отидоха набързо един след друг,при странни обстоятелства.

Всеки път когато ходеше в селото той щедро носеше обилно количество алкохол като подарък на пастрока си и го напиваше до безсъзнание. Майка му се караше,    викаше,но те по мъжки,дружно я оплюваха и обиждаха.След около две години, пастрокът  получи удар след едно зверско напиване и почина без да дойде в съзнание.

Емо,като добър син,за да не е сама майка му ,й подари котка.”Името на котката е Съни”- каза той – „нали помниш,Съни”.Тя го изгледа странно.

Съсипана и самотна, въпреки скандално ниската си пенсия ,майка му все пак успяваше да се крепи на ръба на мизерията и да се грижи добре за котката.Обикна я с цялото си сърце.Само тя й беше останала.Жената вече беше възрастна,не очакваше кой знае колко от живота.Искаше просто да бъде оставена на спокойствие.Синът й рядко се сещаше за нея,почти не я търсеше.Един ден,най-неочаквано, той дойде при нея  с предложение:   тъй като наемателят в един  от апартаментите му /впрочем  един от бившите нейни апартаменти/ напуснал,ако тя иска, може да дойде да живее в него,но при едно условие – без котката.

Тя се ужаси от мисълта да се раздели със своята любимка и категорично отказа.Синът й най-спокойно й обясни,че ако не приеме, ще се наложи да продаде къщата,а тя може да задържи котката,но някъде другаде,където пожелае.След това  си замина,щастлив от ужаса, който прочете в очите на майка си.

Тя видя жестокостта в очите му,познаваше неговата непреклонност.Знаеше,че дори да се подчини и този път, и отиде в  апартамента,без котката,той щеше да я мести и размества от апартамент на апартамент,като ненужна,непотребна вещ,разбира се с алтруистичното обяснение,че това се налага заради нейния комфорт и удобство.

След няколко дни една съседка откри  „софиянката”,както я наричаха в селото.Беше се обесила на една греда в мазата.Котката не се виждаше никъде , всъщност никой не се сети за нея.