* * * - Иван Георгиев

Овъглена сянка на жена,

скитаща без дом, без рамо;

забулена с кърпа през глава

върви и броди по света.

 

И ще срещне нейде някой

заблудил се нощен пътник.

Ще го пита тя за сина си,

но отговор не ще дочака.

  

И пак полека ще подхване

черния, прашен път към дома.

Овъглена сянка на старица,

скитаща без рамо в света.