Сънувах те - Кристина Тотева

Сънувах те, отново...

 

Отново ти говори ми насън.

Чувах думите ти, майко и гласа ти.

Виждах те наяве сякаш, а насън

и бях в него, майко, в света ти.

 

Търсеше нещо, питаше мен.

Изгуби ли го, аз не разбрах.

Аз изгубих теб в онзи черен ден

и от сълзи, и от безсилие оттогава онемях.

 

На гроба ти е винаги спокойно.

Пръстта е твърда като камъните в моята душа.

Цветята пролетни  цъфтят върху теб ухайно,

посяни от треперещата ми ръка.

 

Изгуби се...отиде си в тишината мълчаливо,

отиде там, където вярвам в спокойствие си ти.

Изчезна като времето мъгливо,

стопи се, майко, просто се стопи.....