Неделя - Надежда Станулова

Беше от онези дни… Хем искаше да вали, хем да пече слънце. Времето беше задушно. Живеехме в блок на третия етаж. Мама обичаше да застава на малката тераса, която приличаше на малка кибритена кутийка. И да гледа насреща- планината и зелената поляна, да наблюдава децата, които играят пред блока. Палеше цигара от цигара. Пуфтеше като стар развален трактор. Кафемашината буботеше и сипваше кафето на тънка струйка в чашка. Да пиеш кафе с цигара си е цяло изкуство.

Заваля дъжд. Сухия пясък се намокри и нагоре се издигаше прахоляк. Мама набързо затвори прозореца. Настъпи моментът за нашето забавление. Набързо се прибрахме вкъщи. Мама беше най-добрият ни приятел. Седнахме на канапето  и зачакахме да ни обслужи. Поръчахме си както обикновено 2 чаши мляко с какво и бабините бисквитки с домашен мармалад.

Неделя. Следобед. Дъжд. Семейно щастие. Докато сладко си пийвахме детското кафе, мама четеше любимите ни детски приказки. Така изпаднахме в дълбок унисон. Слушахме я, докато не заспим. Когато си почиваш е неделя. А тогава мама е заета изцяло с мен и малкия ми брат. А утре е отново понеделник. От онези дни, в които се чуди работата ли е поо-важна, или семейството. Тогава не те е грижа дали ли, или не, а че е нашата неделя.