Майка ми -  Йорданка Калистрина

Зимата е оставила отпечатък в косите ѝ:

преспа сняг под черната кърпа –

черното и бялото в контраст

са отбелязали годините.

Днес гъстите някога коси редеят,

както се топи снегът под напора на слънцето,

и блясъкът в очите избледнява

както светликът на деня пред прага на нощта.

Дъждовете на годините дълбаят

дълбоки следи по нейните скули,

но в раменете и напира гордостта,

неподвластна на времето и старостта.

Майка ми има достойно място в света:

на живота е дарила шест деца –

те са нейното богатство и сигурен влог,

пред олтара на обичта те са вечен залог,

че майките излъчват ярка светлина, а

саможертвата им свята ражда красота.

И тя на скута си своите деца е държала,

с труд и тревоги над съня им е бдяла.

Бурите в живота не са я сломили,

неволите нейния дух са калили ...

Много е страдала и наранявана,

но остана добра и състрадателна.

Великодушно винаги ни прощава

и за нашата вина не разсъждава,

защото сме нейните деца.

И само с вечността е съизмерима

нейната духовна красота незрима ... 

 

Навеждам се да целуна ръцете

с изпъкнали, синкави вени,

грапави от труд, от обич – нежни.

По тях съдбата е начертала бразди

като линиите в географска карта.

Такива длани пазят дъх на плодове,

на пресни билки и препечен хляб.

Те цял живот нагоре са изправени,

за да раздават обич и благословии.