НА МАМА - Цветанка Ангелова

Когато ме пробожда самота,

когато съм ранена и без сили

и чукам на затворена врата,

тогава призовавам твойто име.

Когато съм от щастие пияна

и мога всичко, и се чувствам бог -

не ти звъня; при теб лекувам рана.

Тогава търся майчина любов.

Жестоко е навярно да си корен,

цветът да гледа слънце и пчели

и само неогрян, сланен, отронен,

тъгата си със теб ще сподели.