НА МАМА - Цветанка Ангелова

Вълнистите коси са побелели -

днес облак от разцъфнал миртов цвят.

Отвеждат ме очите и – тунели,

дълбоко във годините назад.

И виждам се – на педя от земята,

а мама – най-красивата жена,

усмихната ме води за ръката.

И все едно къде, щом с мен е тя!

Заплача ли – с любов ме утешава,

сгреша ли — най-сурово ме кори.

И днес тя моя съвест си остава,

но колко я ранявах не брои.

Върти се колелото на живота

и детството е спомен съкровен.

Сега приспивам своя син в леглото

със приказка, тъй както мама  мен.

Благодаря ти, мамо, за живота!
Благодаря ти още за това,   

че с тежката си майчинска Голгота

научи ме достойно да вървя!