НА МАМА - Цветанка Ангелова
Вълнистите коси са побелели -
днес облак от разцъфнал миртов цвят.
Отвеждат ме очите и – тунели,
дълбоко във годините назад.
И виждам се – на педя от земята,
а мама – най-красивата жена,
усмихната ме води за ръката.
И все едно къде, щом с мен е тя!
Заплача ли – с любов ме утешава,
сгреша ли — най-сурово ме кори.
И днес тя моя съвест си остава,
но колко я ранявах не брои.
Върти се колелото на живота
и детството е спомен съкровен.
Сега приспивам своя син в леглото
със приказка, тъй както мама мен.
Благодаря ти, мамо, за живота!
Благодаря ти още за това,
че с тежката си майчинска Голгота
научи ме достойно да вървя!