Славянка -  Бета Наур

Все тъй тревожна, панически забързана,

макар с товара тежък на годините,

все тъй угрижена, умислена в деня,

с напрегнат глас и все тъй бдителна,

но с поглед благ и усмивка с цвят

на белоцветна вишна – така те виждам,

майко, в магията живот и дълбоко

се покланям пред твоята осанка.

Коленича пред любовта ти свята,

и пред душата ти богата на топлина

и обич, на много жарки чувства.

Прегръдка топла ти дарявам аз сега

за нежността, с която щедро ме дари.

Глава прекланям пред майчината сила

горещо все още бликаща от твоите гърди.

И нека Бог възнагради те, майко мила!

Щом дойде твойто време с криле на ангел

към вечните покои ти полети, след туй

отново се върни и поне веднъж ме топло,

майко, мълчаливо и с обич прегърни.

А щом усетя аромата на твоята прегръдка

ще зная, майко, че си тук все тъй грижовна,

болезнено вглъбена в скръбните си мисли.

Ще зная, че таз обгръщаща ме нежност

си ти - любяща, безплътна сянка или дух.

Ще зная, майко, че дори и да си мъртва,

обичта ти свята на славянка  е живата вода

в света на глухота и безпределна лудост.