* * * - Николина Милева

Клеяса и й тегне добротата,
в очите на детето й е тихо.
Къде е мама да зачене вятър?
В очите на детето й са викове.
Заостри се и ръби небосвода.
Ръцете на детето й са плахи.
Къде е мама и защо не може
след толкова животи да заплаче?
Набръчка се, стафидени мъниста
заниза мама в снежния си поглед.
Разплака се, какво ли каза, всичко.
Залюшка се светът й като облак.
И горе заваля, там горе всъщност,
земята е висока и е тихо.
Пристъпва мама с сила на завръщане,
в очите на детето й са стихове.