* * * - Николина Милева

Откъснах ги рано, преди да се съмне.
Преди даже Господ очи да отвори
и с дланите тежки света да прегърне.
А после ги скрих от очите на хората.
Откъснах ги млади, до вкъщи пораснаха.
През прага ги внесох, разкошни цветя.
Протегнах ръце си - малкото щастие
ми стига, защото аз носех света.
Закрачих с букета - букет от мечтания.
Единствен той може да счупи страха.
И цялото земно – неземно ухание,
събра тишината, живота, смеха.
Пристигнах навреме, преди да е съмнало.
Разсъмне ли, Господ, дълбае си рана
с тежките длани прегръща...до мръкнало.
Букетът ми...той е от обич.
За Мама.