Череши  - Николина Милева

На Мама най-последния живот

се беше сврял в презрелите зеници.

А Мама...тя е по-добра от Бог.

Тя, Мама може полетът на птиците.

Умее го и с поглед, и с душа.

Умее Мама някак да възкръсва.

Тогава слушам тази тишина...

аз слушам Мама, нейна и невръстна.

Тогава се замислям за страха,

за оня звяр преял с наплюта мърша,

а Мама стиска зъби, стика мен

и знае, че последният е първи.

А после нищо...няма да тежи.

Тя, Мама ще е вятърна и лека.

По-лека от душата на чемшир.

По-вятърна и звездна. По човешки.

Тогава се замислям за смъртта -

плешивката с отвъдни интереси...

Тя, Мама ще възкръсне след това

и пак ще пием вино

от череши.