ЕПИЛОГ - Пламен Парнарев

Ръцете на мама.Те са негрите на този свят.

Те ме пазят от стената на Равновесието.

Те каляват сърцето ми с болката-живот.

Ръцете на мама…

Те са стъпките в моя ден.

Те ме карат да настръхна от ужас,

щом разбера,

че са така беззащитно слепи.

Те са камбаните на душата ми,

залюлели седемте спомена

за детството на слънцето.

Те са изворите, от които

някога съм пил обич.

 

Ръцете на мама,

които посяха гнева

в дните на моята съвест.

Които лежат сега пред мен-

съсухрени, сбръчкани по ветровете на Времето

 

Ръцете на мама-

две светици от калта на Кръста.

Тях ще достигна ли преди нощта си…