СЪН ПО МАМА - Пламен Парнарев

Сякаш сянка -

уморено се прибира

тялото ти

в мен.

Диша вятър

от върбите,

къпал есенния ден.

Може би си споменът

по мене.

Късна и забравена молитва.

В сън останал, неотлитнал.

Или - в неродено жито…

 

Сякаш от рисунка

                    оживяла…

А очите ти – едни и същи.

Само ти ,

която не предадох,

ме изпрати.До едно завръщане.

 

Тялото ти пада уморено.

Късно, късно се прибра у мен.

Като звук, донесъл отдалече

краят на един рефрен…