* * * - Пламен Парнарев

В моя дом след нея няма птици,

лъч от слънце.Или дъга.

Есента  е самотна вдовица.

С вятър нощем.Дъжд.И листа.

 

Мама е спомен.Отдавна е горе.

Долу – аз.Още чакам Годо.

Ежедневник от хляб и тревоги.

Ежескитник м прашинки любов.

 

 

Няма птици.А отскоро в градината-

бели стъпки от майчини дни.

Шепот вечерен в тихи ракити.

Край вечерно- сънливи реки.