ПРЕЗ СТРАХА…  - Пламен Парнарев

През страха си вървя

…и отлита далечен

в ръждивото ехо

на дървета и клони,

на листа…Суховеят.

Тате виждам,

отдавна потеглил в земята,

да накуцва по пътя за своите.

Оттатък.

Мама в сенчеста стряха

наприда вретено.

Със онази извезана риза

го чака.

И чете, и разпитва Свещената книга

по коя ли пътека

до нея ще стигне…

 

Гласовете им чувам.

Как нагоре се вият.

Като птици, забравили

час за отлитане.

Суховейе ръждивото ехо –

разпилява душите.

Да навее скръбта

в стих за поменни пити.

 

Как безгрижен и светъл

се ражда човекът!

Как безлико и тихо

от тоз’ свят отлита!

Но изгубя ли вашите сенки

в съня си,

аз не искам далече

оттук да се скитам…