МАМО - Първолета Маджарска

Ровя земята, мамо,

със зъби и нокти я ровя.

Драскам пазвата й буренясала

и вкочанена,

нищя корените

и разравям,

но напразно.

 

Искам да те върна, мамо.

Дъх да  вдъхна в онемялата уста,

и  слово...

Няма си, мълчиш

от снимката, оплюта от мухи,

впримчена на вечността в оковите.

 

Искам да те върна, мамо,

все повече и повече...

Като слънце,

като въздух и кръст.

Като благословия.

 

Как си ми нужна, майчице любима.

Като трохичка, като порест въздух,

Като мляко издоено – прясно и уханно.

Като току-що снесено яйце –

топло и обло, грабнато от полога...

 

Ровя земята, мамо,

със зъби и нокти я ровя.

Как си ми нужна днес.

Корени, вплели окови,

дърпат ръцете ти,

впримчват езика отново.

Ше те изровя аз,

някой ден ще те изровя,

и ще се гушна в скута ти,

ще се заровя.

Мамо-о-о...