ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ - Първолета Маджарска

Петелът още спи.

Нощта е скрита под крилото му.

И мама в тъмното се взира.

Не спи.

Студено й е.

В тишината е заслушана.

Още е рано печката да пали

и съчките да чупи с нервни пръсти…

Ще постои във мрака

и с мъртвите ще си говори.

Във тези часове на дявола

те винаги я навестяват.

Не може да отиде да ги види

там, на гроба,

със кошница храна,

с бутилка вино,

защото са високо и далече.

Краката вече я не слушат,

бастуна все си губи

и вятърът пиян не я подкрепя.

 

Петелът още спи

и много е студено.

Ще стане мама

и ще драсне клечката кибрит,

Във тъмното към пътя ще се взира,

дордето слънцето със нокът розов

на малкия прозорец не почука.