МАЙЧИЦА - Илко Илиев

Приседнала си гърбом и ме чакаш

зад малкото прозорче - като в стих.

Ти на очакването пак си знака

и трепетът в очите ти е тих.

 

Отдавна си изрекла всички думи,

изплакала си цялата си скръб.

Едно смирено мъртво пълнолуние

те осветява някак нежно в гръб.

 

Открий лицето си, за да те видя,

та аз съм тук, зад няколко земи.

Забравил ли съм колко си ми свидна,

че само дъжд в душата ми ръми...

 

Че само образът ти в мен остана,

едничка майчице, но не от стих:

От плът и кръв ръми, горчива рана...

Жената, дето всичко ми прости!