ПОСВЕЩЕНИЕ - Илко Илиев

Каква си бяла - тъжна и изплакана!

Ти ден след ден, по малко се смаляваш...

И днес усмивката, с която чакаш ме

угаснала е от прощавания.

 

Каква си мила - тиха като вечер,

в която неми птици са нощували.

И аз не мога да си спомня вече

кога последно нежно ме целуваше...

 

Каква си свидна - песенна ми майко,

непобираема си даже в стихове.

Едно човешко и всевечно тайнство,

което няма да изтлее никога!