ПРЕКЪСНАТО ПИСМО - Божидар Коцев

„Дъще, мамина отмяна,

ти едничка ми остана,

но сега си тъй далече.

Скъпа, аз умирам вече.

 

Пиша ти писмо, защото

мобифонът не работи,

а и глас загубих, мила,

старостта го е убила.

 

И ръката ми трепери,

ала букви ще намери

да ти кажа, без да сричам,

колко много те обичам.

 

Вчера гледах твоя снимка,

гърлото ми стегна примка,

дълго, дълго си поплаках...

Доста време аз те чаках...

 

Да си дойдеш, да те видя,

пък тогаз да си отида.

Ти да си добре се моля,

а за мене Божа воля.

 

Спирам, чедо, да ти пиша,

тежко стана ми да дишам,

задух мъчи ме година,

ще полегна да почина.”

 

Стара майка трудно стана.

Легна свито на дивана,

само малко да отдъхне.

Кротко тя така издъхна.