БЕЗ МАМА - Божидар Коцев

След седем години отново се връщам,

намерил към нея във времето брод,

с тъга ме посреща днес родната къща

и спомени буди по минал живот.

 

Пред мен се разтваря житейската книга

и мъртвите дни оживяват за миг,

в душата ми болка и гняв се надига,

а в гърлото дращи, напира тих вик.

 

Сълзите сами се изливат на воля

и немощни чувства скръбта навести,

безмълвно в душата на Господ се моля

на клетник изстрадал греха да прости.

 

Оставил бях майка си стара и слаба

да скитам немил и недраг по света,

натрупах пари, но горчеше ми хлябът,

да стана богат беше моя мечта.

 

Химери съм гонил, било е измама.

Какво като станах от беден богат?

В дома ми е пусто, щом няма я мама.

Сълзите в очите неспирно текат.

 

Баща си не помня, починал отдавна,

отгледа ме мама, за мен тя живя,

синът й единствен бе грижата главна,

така не усетих кога остаря.

 

И гладна си лягаше да ме изучи,

човек да направи от блудния син,

а аз я оставих сама като куче,

издъхнала с дума последна: "Калин..."

 

Безжалостен спомен сърцето ми смаза,

когато бях болен как бдеше над мен,

изпитах към себе си яд и омраза,

светица бе мама, синът й – кретен.

 

Какво ли не бих дал да мога днес само

да кажа на свидната свята жена,

глава склонил нежно над крехкото рамо:

"Обичам те, мамо, прости на сина!"

 

Уви! Вятър тъжно засвири в комина.

И къщата стара пред мен се смали.

Очаква ме бизнесът в пуста чужбина.

От спомена, мамо, за теб ще боли...