МАЙКА - Божидар Коцев

"На шест години беше дъщерята,

когато я нападна куче зло,
загубих си тогава аз ръката,
но я спасих, тъй писано било.

По-късно при пожар край езерото
сина извадих от самия ад,
тогава си загубих аз окото,
а моят мъж загина твърде млад.

Като коне годините препускат
и бавно, неусетно остарях.
Децата, щом отгледаш, те напускат,
но всеки ден си мисля аз за тях.

Сега съм стара, болна и саката,
децата са далеч зад океан,
обичам ги по-силно с всяка дата,
най-скъпите - Иринка и Стоян.

Не се обаждат милите на мама,
да плача не останаха сълзи.
О, мъко, като океан голяма,
усещам как смъртта към мен пълзи!"

И старата жена на лист написа
с единствената немощна ръка:
"Обичам ви..." Кръст малък помириса,
целуна го. Отиде си така...

От майчината обич по-велика
едва ли има друга на света,
в сълза от нея водопад цял блика,
не скромен стих, роман да прочета.

Така почина майката, добрата.
С "Обичам ви..." потъна тя в тъма.
Погреба я жена от общината.
Запали свещ. Изпрати я сама.