МАЙКА И СИН - Божидар Коцев

           Нина слезе от раздрънкания автобус, вдигна яката на протритото си кожено палто и с бързи крачки се запъти към мрачно извисилите се в далечината осемнадесететажни блокове, където живееше съ сина си Боби.

            Вдовица от десет години, тя работеше на смени като тъкачка в текстилната фабрика и криво-ляво успяваше да свърже двата края в трудния живот след настъпилите демократични промени. Синът й Боби, нейната гордост, завършваше последния клас на елитната езикова гимназия и се готвеше да следва медицина. Мечтата на покойния й съпруг беше момчето да стане лекар.

            Майката с умиление си представи изненадата на Боби от ранното й прибиране тази вечер. Ще сбърчи високото си чело, ще повдигне сключените бащински вежди над красивите си черни очи и само с умния си поглед ще я попита какво е станало. „Във фабриката възникна голяма авария. Освободиха всички тъкачки за два дни.” - ще му каже тя и ще го целуне по бухналата къдрава коса.

            Нина започна да спряга в ума си каква къщна работа ще свърши за неочакваната отпуска, когато до слуха й достигна сподавен женски вик, глух шум от борба и падане на нещо тежко. Тя инстинктивно се скри в сянката на един от дивите кестени, засадени покрай тротоара.

            От улицата към нейното прикритие идваха двама мъже. Единият от тях държеше в ръцете си нож и дамска чанта. Мъжете бяха с черни качулки, на които имаше изрязани дупки за очите и устата. Когато я наближиха, уличното осветление й позволи да види ясно, че острието на ножа беше обагрено в кръв. Зловещите черни качулки и блестящият кървав нож накараха дъха й да спре. Ужасена, почувства как ледените лепкави пипала на страха опипват грубо тялото й под тънката дреха.

- Ей,Боби, я дай да видим каква е плячката! Заслужаваше ли си да пускаш кръв на кучката? – Дрезгавият мутиращ глас на мъжа й се стори странно познат.

Двамата спряха на няколко метра от сянката на кестена. Почти едновременно свалиха качулките и се надвесиха над чантата. Оня с ножа започна да рови в нея. Прилепила се плътно до ствола на дървото, Нина не смееше да си поеме дъх.

- О, четири петдесетачки и малко дребни! Добра работа! Затова кучката се беше вкопчила в чантата. Трябваше да я клъцна по ръката.

Този глас напълно парализира Нина. Втрещена, тя надникна от прикритието си, рискувайки да я забележат. Мъжът с ножа и чантата беше нейният син Боби. Стори й се, че адът се е разтворил пред нея. Просто физически усети как сърцето й стигна до гърлото и само със свръхчовешки усилия на волята успя да го върне обратно. Болката в гърдите я разпъна на кръст. Искаше й се да е мъртва, да не вижда, да не чува, да не чувства, да не мисли. Но болката я разкъсваше, а това беше животът. Свиреп и озъбен като хищен звяр.

- Хайде да изпушим по една трева у Жоро Патето! Там ще разделим мангизите. Дъртата е на бачкане във фабриката, така че мога да побръмча още няколко часа. – Думите на сина й Боби я удряхя в съзнанието като с ковашки чук.    

Дълго време след като той и съученикът му Наско, който й беше като втори син, изчезнаха зад завоя на улицата, Нина не можеше да дойде на себе си. Всичко в нея беше смазано и опустошено. Чувствата й бяха изпепелини. Имаше вид на човек, преживял катастрофално земетресение. Самата тя бе попаднала в невъобразима бездна, от която лъхаше студ и мъртвина. „Къде сгреших?” – питаше се горката майка и този въпрос като гърма на водопад боботеше в ушите й. Цял живот беше блъскала като луда, за да има синът й всичко необходимо. Отдала му беше цялата си обич, за да не почувства нито за миг липсата на баща. И каква беше отплатата? Имаше син крадец, насилник, а може би и убиец. Нейният дълбок морал, честност и почтеност бяха поставени на карта. За нея обаче нямаше никакво съмнение как ще постъпи.

Тих приглушен стон и последвал го отчаян вик за помощ я отърси от вцепенението. Бавно излезе от сянката на дървото. Усети как отдръпналата се кръв отново започна да циркулира нормално във вените й. Животът в нея постепенно се възвръщаше. С вдървена походка приближи до осемнадесететажната жилищна коопрация, съседна на тази, в която живееше.

В тъмното пространство между двата блока видя да лежи на земята възрастна жена. Нина й помогна да се изправи. Ръката на жената силно кървеше в китката. Раната от ножа беше дълбока. Болката я принуждаваше да стене тежко и учестено.

-  Спокойно, госпожо, сега ще ви превържа ръката! Трябва да спрем кръвта!  

Нина се изненада, че гласът й звучи твърдо. Извади от чантата си бинт и шишенце с кислородна вода. Винаги ги носеше със себе си. За всеки случай. На работата й често се случваха наранявания от становете.     

Жената я гледаше с дълбока благодарност. За нея Нина се явяваше като майка Тереза.  

- Благодаря ти, добра жено! Видя ли крадците? Двама бяха. Млади момчета. Сигурна съм, че са ученици! С качулки на главите. Проклети да са! Какви майки ги пръкват такива! Господ да ги накаже! Отмъкнаха чантата с цялата ми заплата! Как ще преживеем месеца с дъщерята, чудя се!    

- Успокойте се, госпожо! Видях крадците. И ги познавам. Ще ви върнат чантата и парите! Гарантирам, че ще ги върнат!    

- Бог да те поживи, мила! Бог да те поживи! Цял живот само добро да те спохожда! – Жената се задави в радостни сълзи.   

С вещина на милосърдна сестра Нина проми раната, спря кръвотечението и превърза порязаната до самата кост китка.    

- Сега ще дойдете с мен вкъщи! Живея в онзи блок, на третия етаж. Ще се обадим по телефона в полицията.   

Нина хвана жената под ръка и двете тръгнаха към дома й. Непознатата разказа накратко историята си. Била самотна майка. Живеела с дъщеря си, студентка в първи курс, на две преки оттук. Връщала се от работа. Била готвачка в ресторант. Този ден получила заплатата си. Когато двамата я нападнали, тя не искала да пусне чантата с парите въпреки жестоките удари и ритници. Тогава по-високият извадил нож и срязал ръката й. Блъснал я на земята и тя за момент изгубила съзнание.

Докато Нина отключваше входната врата на апартамента, жената не спираше да излива горещите си благодарности.

Влязоха в кухнята. Непознатата, чието име беше Станка, седна притеснено на стол до масата. Нина вдигна телефонната слушалка. Набра номера на полицията. Чувстваше се спокойна и уверена. Обади се дежурният по МВР.

- Господин полицай, бях свидетел на нападение с нож и удари с юмруци и ритници върху възрастна жена. Откраднаха чантата й със заплатата за месеца. Жената е тук при мен. Има рана от нож на ръката. Нападателите бяха двама. Познавам ги добре. Единият от тях е мой син.   

Нина продиктува адреса си с твърд глас. Наложи се да повтори казаното, тъй като дежурният полицай не можеше да повярва, че тя действително е майка на единия от нападателите.

Възрастната жена с превързаната ръка я гледаше смаяна. Тя също беше майка и прекрасно разбираше каква сила е нужна за подобна постъпка. От очите й капеха горещи сълзи върху бялата превръзка на ранената ръка.

Нина забеляза тези сълзи, плод на преклонението пред нейната майчна саможертва в името на доброто, и си представи как синът й Боби ще сбърчи високото си чело, ще повдигне сключените вежди на големите си черни очи, и само с поглед ще я попита: „Защо?”

„Защото, синко, така би постъпил покойният ти баща.” – отговори му тя в ума си и със сигурна ръка постави телефонната слушалка върху вилката. Не й оставаше нищо друго, освен да чака полицаите.