Отново с теб - Катерина Ненчева

Когато Бог душата ми изпрати-

положи ме във твоите ръце,

прие ме с радост - малко пеленаче

и малка перла в твоето сърце.

 

Милувките на топлите ти длани,

уханието и твоите очи,

и скута ти - все още във съня ми,

припомням си - по-малко ме боли.

 

Гальовният ти глас го чувам нощем,

прошепнат през прозореца отвън,

дали със вятър тих ще ме докоснеш,

щом славей ще изпее моя сън?

 

И сънищата идват къдрокоси,

усмихнати, понякога в сълзи,

притичват спомените - тъй по детски боси,

залутани сред детските игри.

 

Ти, мамо, скъпа моя и любима,

щом името ти носи топлина,

за мен все още си необходима -

да ме докосваш с кротка доброта.

 

Но си отиде...и остана празнотата,

пробожда ме щом вкъщи се завърна,

пак чувам стъпките ти във тъмата,

очакваща до мене да те зърна.

 

А времето лечение не дава,

лекарство не намерих за тъгата,

в сърцето си не посадих забрава

и болката ми стене във душата...

 

И днес когато вечер на балкона

се вглеждам във небесния ефир,

една звездичка- с образ на икона,

съзирам върху звездния шпалир.

 

Все търся те- намирам те във нея,

сърцето ти-любящо и голямо,

но някога – сред цялата вселена,

ще бъдем с теб отново, мамо!