Така ще помня мама - Катерина Ненчева

Под ведрото синеещо небе,

разтлала клоните зеленооки,

припича се сред цъфнало море,

ухае ябълката на посоки.

 

Под нея мама утрото посреща,

кафето дава ранния сигнал,

денят и праща своята надежда-

останала и вечен ритуал.

 

Очаква ме и прекатурва дните,

а пръстите напрегнато броят,

да ме докосне с ласката си на очите-

и колко пъти... и за кой ли път.

 

А дворът тих е изворът върховен,

свидетелства за миналите дни,

изписва сред лехите своя спомен,

посяда с мама, ала все мълчи.

 

Очакването... колко дни ме чака,

не спират часове и дни до нея

и изобилно мъката и капе,

изписва по страните одисея.

 

Така ще помня мама - все смирена,

следи дълбоки в спомен ще излея,

светът и обитаван - без посоки,

е ябълката, с дворчето пред нея.