НА МАМА - Виктория Маринова

Вече няма на кого да кажа "Мамо!"

Също няма вече кой за мен да каже,
с нескрита гордост: "Това е дъщеря ми!"
или с погледа си строг да ме накаже

и в мен, дори прехвърлила петдесетте,
макар отдавна майка, скоро баба,
да оживее непослушното дете,
което щедро рони трохи от хляба.

Вече няма на кого да кажа "Мамо,
честит 8-ми март!" и букет да поднеса.
Цвете веч' на гроба ѝ ще нося само
и ще я търся с поглед в светли небеса.

С вярата, че там е нейната градина,
където ще полива цветните лехи,
а цветята в двора ѝ, поне година,
ще поливам със сълзѝ под празни стрехи.

Ще плача, осъзнала тъжна истина,
че детето е пораснало голямо
и издържало зрелостните изпити,
като няма на кого да каже "Мамо!"