* * * - Никол Димитрова

Осемнадесет годишна с дете на ръце,

понесе трудности огромни за да тупти моето сърце.

Проблем след проблем,имот след имот.

Мамо,колко мъки изплака заради мен в този живот.

 

Живеенето за нас сякаш беше невъзможно,

Страданията бяха нещо неотложно.

Плаках и аз ,понеже съм хлапе

Дори ,когато пораснах се държа като дете.

 

Търпиш,какво да правиш,ножовете които ти забивам в гърба.

Толкова започна да се пазиш ,че разговорите помежду ни се превърнаха в борба.

 

Как да кажа "извинявай" след всичко това

След всяка сълза, скрита зад удара подъл?

Как да кажа "благодаря"?