Красива и умна - Пенчо Симеонов

На мама и на баба Тодора

 

     През късната пролет на 1942 година мама завършвала средното си образование в близкия град. Един богаташки син много я харесвал и търсел подходящ начин да се сближи с нея, но разбрал, че тя си има ухажор – авиатор от близкия гарнизон.

Проучил мъжът как стоят нещата при нея. Дочул, че конкурентът му изчезнал някъде по фронтовете… Поизчакал месец-два и решил: „Ще се фотографирам като авиатор – с кожена шапка и очила и ще ѝ изпратя лика си“.

Хубаво, но как да разбере дали тя го харесва? А и как да покаже пред родителите ѝ, че е богат? Затова направил следното: купил скъпо дамско кожено палто, записал на гърба на фотографията посвещението си до момата: „За спомен на милото момиче Марийчето от фриц Евтим. 20.ХІ.1942 г. Горна Оряховица. Обичам те!“, наел файтон и тръгнал към избраницата си.

Посрещнала го майка ѝ. Любезно поканила мераклията вкъщи. Направила му кафе и седнала да си поговорят.

Майка ми, вярна на старата си любов, бързо се скрила в мазето, откъдето през открехната врата наблюдавала всичко.

 - Лельо Тодоро, Марийка тука ли е? – попитал гостът. – От града идвам. Дошъл съм да се запознаем. Много я харесвам!

Палто и фотография ѝ нося.

 - Тука е, тука е, Евтимчо! Сега ще я повикам – рекла баба ми и тръгнала към мазето.

 - Ела ма, Марийке, ела да се запознаете. Човекът и кожено палто ти е донесъл – подканила я тя през процепа на вратата.

 - Да остави палтото и да си заминава! – отвърнала от скривалището си тя и не излязла оттам, докато гостенинът не си заминал.